Как работи Форекс пазара

Има много дискусии и по отношение на спредове и ликвидност на Форекс брокерите. Правят се множество предположения за това, защо как се разширяват спредовете по време на новини. В голямата си част тези предположения са изградени на недостатъчното познаване на структурата на валутния пазар като цяло. Целта на тази статия е да направи дисекция на пазара с която се надяваме да внесем малко повече яснота върху ситуацията така, че да бъде предприета по-рационална и по-ползотворна дискусия от членове на FXSalt.

Ще започнем с обяснение за самата цел на Форекс пазара и как тя се използва от нейните основни участници, а като заключение ще проследим как структурата и функционирането на пазара имат въздействие и какви са последици върху спекулантите.

Нека да започнем:
За разлика от различните облигации и капиталови пазари, Форекс пазара обикновено не се използва като инвестиционна среда. Докато спекулацията играе важна роля в правилното функциониране, по-голямата част от валутните сделки се извършват като функция на международния бизнес.

Например: Човекът, който си купува лъскав нов Лексус в САЩ, ще плати за него с щатски долари. За съжаление работниците във фабриката на Тойота в Япония трябва да получат своите чекове деноминирани в йени така, че в някакъв интервал от време трябва да се извърши превалутиране на доларите в йени. Сега като се вземе предвид, че компании като Exxon, Boeing, Sony, Dell, Honda и хиляди други международни компании превалутират почти всеки долар, реал, рупия, юан, йена, рубла, паунд, евро и т.н, те го правят от различните точки на света и по различно време чрез Форекс пазара. Като се вземе всичко това под внимание, не е трудно да се разбере колко незначително е спекулативното присъствие, дори и в пазар с 4 трилиона долара оборот на ден.

Като цяло, бизнесът не се интересува от тънкостите на обменните курсове, те просто искат да произвеждат и продават своите продукти. Като централно хранилище на пари на компаниите, банките съвсем естествено ще бъдат водещите на тези сделки и съответно най-големия фактор на световната валутна борса. В едни минали дни, за една банка е било достатъчно лесно да се обади на някоя чуждестранна банка (или чуждестранен неин клон) и смени валутата натрупана от нейните клиенти в друга валута.

Точно както всеки друг бизнес, банките купуват чужда валута на някаква стойност, слагат си ‘спред’ и я предлагат на клиентите си. С това се ражда спреда в котировката (цената). Плащането на спреда е една разумна цена за правене на бизнес. Тойота може да плати на своите работници, а банките са направили хубава малка печалба за неудобството и рисковете, свързани с движението на валутата.

Като страничен продукт от целия този бизнес, банковите търговци са развили способността да спекулират за бъдещето на валутните курсове. За повече яснота и разбиране на пазара, ще използваме един пример: банката може да даде котировка и направи сделка с голяма компания, но да държи на разстояние нейното хеджиране, докато се появи по-добра цена. Този процес позволява на банките да увеличават драстично своите нетни доходи. Лошата новина е, че ликвидността се преразпределя по такъв начин, че някои сделки стават невъзможни за изпълнение.

Това е причината поради която, пазарът в крайна сметка да бъде достъпен за небанкови участници. Банките искат повече поръчки на пазара с което си осигуряват допълнителни печалби от по-малко опитните участници и по-добро разпределение на ликвидност за изпълнение на международните хедж позиции.